Коста Марков: За Атланта готвя най-големите хитове от 90-те години до сега
"За да те забравя" на Милко, "Тупалката" на Илиян, "2-3-4" на Тони Стораро, сръбски и гръцки хитове в репертоара на Коста за партито в Атланта
 - Copy.jpg)
(03/01/10) Коста Марков е роден в Бургас и е израстнал в Несебър, където гръцката музика е с особено силни традиции.
Коста завършва УНСС, като паралелно с това учи музика при легендарната Ирина Чмихова (от нея Лили Иванова чува за първи път „Камино”).
Коста Маркова става любимец на публиката с хитовете си „Милиони нощи”, "Диаманти и рубини”, „Искам да остана буден”, „Карам си трабанта”, „Полудявам”.
В интервю за bg-atlanta.com той разказва какво е подготвил за предстоящия си концерт в Атланта на 6 март, събота в голямата зала на AIKO.
Всичко за Мартенското BG парти тук »
- Коста , първо кажи къде се скри през последните години? Отдавна не сме виждали твои нови песни и клипове.
- Не съм се крил, а просто навлезнах в една възраст, в която е крайно време човек да обърне внимание на личния си живот и аз направих точно това. Създадох едно прекрасно семейство с моята съпруга и ни се роди дъщеричка, която ни радва и дава смисъл на нашето съществуване. Суетата и популярността за мене не представляват ценност и никога не съм се стремял към това.
През последните години написах някои песни за мои колеги – Мая, Константин, Мария, Магда, Силвия, Екстра Нина, Весела, Драго Чая и др. От тези песни най голяма популярност придобиха песента на Коцето „Обади ми се”.
- Какво си подготвил за българите в Атланта на предстоящото парти на 6 март в голямата зала на AIKO?
- Освен хитовете от моите албуми, съм подготвил
богата палитра от хитове
като „Бедни и богати” , „Къде си батко” на Милко Калайджиев както и последния му хит „За да те забравя”, „2-3-4” и „Нема бизнес, нема пари” на Тони Стораро, „Пиян” на Борис Дали, „Тупалка” на Илиян и мн. др.
Ще изпълня също и няколко класически гръцки песни които са ми слабост като „Барба Яни” ,„Щом застанеш на върха”, „Епимено” както и „Скасе, скасе”, сръбски класики като „Шуми яворе”, „Недолази” а от по-новите „Шампаняц” на Миле Китич. Няма да пропусна и най-добрите македонски песни и хора „Ако умра ил загина”, „Лиляно моме”, „Македонско девойче” и други.
Надявам се, че на партито в Атланта ще пеем заедно „Ах морето” на Тони Димитрова, чийто текст е написан от един мой съгражданин от Несебър Иван Ненков, както и „Моя страна, моя България” на Емил Димитров и още много, много песни.
Това е само една най-обща рамка за репертоара. Всичко останало е въпрос на желанията на купонджиите.
- Защо, според теб, има такъв интерес към ретро поп фолка напоследък?
- Сигурно е от сантимент и носталгия по миналото. Животът ни в днешно време е все по- динамичен и труден и предполагам, че за всеки е приятно да си припомни едни по-безгрижни времена. Хората са склонни да забравят лошото и да идеализират миналото. Затова се забелязва и носталгия по комунизма дори и сред хора, които не са харесвали този строй.
Първите години на поп-фолка бяха много наивни, години в които изпълнители и продуценти, радиа и телевизии се учеха как се прави този бизнес. Клиповете не бяха професионални, качеството на звукозаписа беше лошо, PR липсваше, но пък имаше огромно желание за изява и искреност у изпълнителите...и на най-последно място евентуално идваха парите и печалбите на продуцентите.
Сега е точно обратното – парите диктуват всичко. Клиповете и имиджа са професионални, силикона прелива от всякъде, звука е дигитален, фотошопа неограничен, PR-ите специално обучени как се прави професионална реклама, но зад всичко това стоят много пари. И хората започнаха да се дразнят, защото специалисти с уж добри професии едва свързват двата края, а певици с половин песен парадират с лукс и недостъпност, придобити по незнайно какъв начин.
- Началото на март е изпълнено с хубави празници. Какво е твоето пожелание към нашите читатели и по-специално към българките по повод 8ми март?
- Пожелавам им да бъдат преди всичко здрави, все така интелигентни и красиви за да озряват ежедневието ни с невероятния си чар!
