Само след броени дни – на 26 януари Светльо Драгиев ще навърши 48 години. Той е баща на двама сина – Иво и Койчо, той е първият нашенец създал изцяло български ресторант в Атланта. В България е трупал дълги години опит в ресторантите от системата на „Балкантурист”. Когато го срещам сега – 2 седмици след като продаде „Родопи”, Светльо изглежда много по-спокоен и отпочинал, отколкото бях свикнал да го виждам през последните 2 години. От загарa си личи си, че е бил на почивка. „В Канкун е вечно лято,” отбелязва той. За досегашния му бизнес – ресторант „Родопи” обаче не може да се каже същото. След близо година и половина от отварянето на заведението, Светльо се принуди и го продаде на турски бизнесмен.

ОЩЕ  Последната нощ на "Родопи">>  Репортаж от откриването >>

- А тогава как се реши да отвориш българският ресторант?
- Дълги години исках да имам собствен ресторант. Щастлив съм, че успях да постигна мечтата си. Иска ми се да го пожелая на всички българи – да постигнат мечтите си. Иска се труд, упоритост, постоянство. Но най-важното е да имаш цели, мечти, амбиции. Америка дава възможности за развитие. Няма нищо невъзможно.

- Кои бяха грешките, които допуснахте в „Родопи”?
- Грешки допуснахме много. Ние нямахме опита как се прави бизнес в Америка. Искам специално да благодаря на екипа на ресторант „София” в Чикаго – те ни помогнаха много.
Но грешките, които допуснахме, ни дават нови възможности за напред. Всеки българин е добре дошъл да му помогнем, да му споделим опита си, за да не допусне същите грешки като нас, когато реши да прави какъвто и да е бизнес тук.

- Според най-честите оплаквания, които съм чувал и чел във форума на bg-atlanta.com, са високите цени и бавното обслужване.
- За ресторанта се носят много легенди и слухове. Не мисля, че цените са високи. За ресторант от класата на „Родопи” цените бяха ниски. Във всеки американски ресторант, с бели покривки и обслужване, цените са най-малкото умножени по три. Не мисля, че проблемът беше в цените на ресторанта.
Мисля, че проблемът е в хората, които не полагат усилия да се развиват. Има много хора, които са тук 10 години и все още са housekeeper, dishwasher и стоят на най-нискоквалифицираната работа. За мен е обидно при тези условия в Америка да нямаш никакви успехи. Не искам да обиждам никой – всеки да си работи каквото поиска. Но тези хора са на това ниво и затова не могат да си позволят цените, които бяха в ресторанта.
Ние можеше да направим и по-евтино заведение, но аз исках да създам хубав, качествен ресторант, който да е лицето на България тук.
А що се отнася до обслужването – ще ти дам един пример. Чух една история за клиент, който е седял с компания на терасата и те са засекли по часовник как неговата ракия не е донесена точно 1 час. Това е недопустимо. Но и сервитьорът е човек – защо не го подсетят когато минава покрай тях?
Слухове и легенди като този също оказаваха влияние върху решението ми да затворя ресторанта.

- Не мога да не те попитам – но във времето отношенията ти с мен и влиянието на партитата и концертите, организирани от bg-atlanta.com, бяха широко коментирани в българската общност. Ти как би ги коментирал?
- Аз мисля, че проблеми с теб сме нямали. Ти си млад, предприемчив човек, който винаги съм давал за пример. Аз уважавам такива хора и ще се радвам да има повече такива като теб, да имат такива успехи.
Вашите партита и концерти не са оказвали влияние върху нашия бизнес. Нито аз мога да събера всички българи в Атланта, нито вие. Всеки имаше своята клиентела. И двата бизнеса вървяха добре – не мисля, че едното е пречило на другото.

- Кои са най-хубавите спомени, които ще запазиш от „Родопи”?
- Много са хубавите спомени. Но най-вече радостта, която ресторантът носеше на българите, тяхната благодарност.

- Какво следва от тук нататък за теб – нов български ресторант?
Български ресторант аз повече няма да отворя. Сега ще починем още 1-2 месеца. От година и осем месеца не съм имал почивен ден – работил съм между 12 и 20 часа на ден. Но вече имаме идея за ново заведение, но няма да е с българско меню. Въпреки че вероятно ще има и някои български ястия, които ще се предлагат само на клиентите българи. След двете години в „Родопи” научихме много за бизнеса в Америка, ще използваме този опит. Запознахме се с много хора, срещнахме различни съдби. Ресторантът ни даде много.

- И накрая въпросът, който вълнува мнозина в Атланта – за колко пари продадохте ресторант „Родопи”?
- Не е прието да се говори за пари в Америка.