О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев, 1875 г.

bravo !dobre si se setil da napomni6 na horata!
ot rabota i nai razli4ni ezednevni ne6ta napravo bjah zabravil za godi6ninata ot obesvaneto na Vasil Levski.

eto tova e pohvalno BRAVO NA ANI

Благодаря ви. Макар че не се казвам Ани :)
Надявам се да съм припомнила стихотворението на тези, които са позабравили части от него. Не вярвам, че някой би могъл да го забрави цялото.